Едно от изобретенията нa цивилизацията си отиде заедно с дигиталния свят и това е любимият ми кръмбър.

 

Константин Вълков

Всеки път, когато идва Нова година, си казваме “да започнем начисто”. Не чак “отначало”, както пее Орлин Горанов, ала поне “начисто”. И всеки път, когато това се случва – наречете ме претенциозен – но си мисля за хубава бяла покривка в ресторант и чаша еспресо. Не вечеря, а обяд. Обядът е цивилизован и дълъг, наскоро е приключил и е време за кафе. Моментът преди сервиране на кафето е ключов – цялата вакханалия от първо, основно, десерт, вино, вода, хляб, трохи, оживени разговори, разливане на чашата с вино, всичко е приключило, масата е почистена от прибори и от трохи, време е за кафе, начисто.

Днес чистят трохите от масата с онези автоматични прахосмукачки, което убива цялото удоволствие от обяда. След притихналите разговори или шумният спор, след акустиката на чашите, допрените колена под масата, наивните погледи, простените лоши думи и остроумните подмятания, идва време за белите чаши с кафе, което – nota bene! – е хубаво време, особено след хубав обяд, но и не толкова хубаво, защото бъбренето привършва, време е за работа.

Та, в този промеждутък, в този момент на липса на всякакви възражения, защото каквото е имало да се случва – се е случило и само кафето и сметката предстоят, келнерът се появява, въоръжен с един кръмбър. Кръмбърът, този нищо и никакъв уред, преминава по бялата покривка и разкарва всички трохи и трошички, за да бъде масата пак чиста и да се поднесе кафето.

С право ще повдигнете вежди – сега пък кръмбър. Безброй предмети от заобикалящата ни обстановка занимават мислите ни – самолети, запалки, подводници, писалки, мишки за компютър, слушалки, електрически тротинетки, но какво, по дяволите, ще ни накара да си говорим толкова време за толкова маловажен предмет като кръмбъра? Как какво – цивилизационният избор, разбира се.

Ще бъдете изненадани като разберете, че кръмбърите са свързани с гореспоменатите самолети чрез авиационния гигант Lockheed Martin. Една от компаниите, доставчици на части за Lockheed Martin се намира в Балтимор и – да, произвежда части за самолети. Че и за танкове. Същата тази компания обаче, наречена Ray Machine Incorporated, произвежда и кръмбъри. Нещо като да строиш небостъргачи, а в свободното си време да правиш части за Lego.

Ray Machine Incorporated доставя на ресторантите в света класически, метален, 6-инчов кръмбър, който има само една-единствена функция. Да почисти трохите от масата.

Балтиморците купуват патента за въпросния кръмбър, на който все още търсим името на български, през 1950 година от ресторантьора Джон Хенри Милър, който пък патентова уреда през 1939 година. И така до днес въпросният кръмбър се произвежда със същото качество, същият размер и същият външен вид. Нищо не е променено. Стои гордо в ръката на сервитьора, като тенор с баритонов глас, а не като секретарка, която чурулика по телефона, и вечно мени тембъра на гласа си. Къмбърът е консервативен, стилен, елегантен.

Веднъж поръчън, кръмбърът върши чудесно работата си до края на дните на ресторанта. Той не се износва, не се изхабява. Сигурно затова бизнесът с кръмбъри не се развива. А кръмбърът е така прекрасно сребърно бижу, инкрустирано с детайли, които говорят за една особена грижовност към хубавите неща в живота. Тихо и церемониално, един жест с кръмбър разчиства нещата и дава тон за нещо ново, например чаша еспресо. Сервирано начисто.

Ако 2021 ще се започва начисто, след като кръмбърът е махнал трохите от масата, че и даже после сме хвърлили покривката за пране, то нека първото, с което започне е изтриването на “out-of-office” автоматичния отговор, който получаваме, когато напишем имейл.

Понякога съм толкова гневен на върлуващата мода за работа от вкъщи, знаейки, че гневът е лош съветник, но и дори като се успокоя, тъжните мисли продължават да ме спохождат. Съзнавам, че за някои работата от офис е зачеркната тема. Нещо като връщане назад във времето, към ерата на кръмбърите. Днес работата на кръмбъра се върши от малка прахосмукачка на батерии и модерните люде биха отсекли – същото е и с работата в офис, днес на мода е home office.

Не е тук мястото да изреждам стотиците неща, от които се лишаваме, когато работим от вкъщи, но едно от тях е спретният външен вид, както биха казали бабите и дядовците ни. Да си спретнат и чист – колко хубаво. Да гледаш някой от онези стари английски филми в неделя вечер, които изобилстват от спретнати и чисти господа, а в понеделник сутрин – въодушевен от видяното – да положиш усилия и да отидеш в офиса. Да поздравиш колегите, да изпиете чаша кафе, да се захванете за работа.

Пред очите ми мигновено изниква онази улица, не коя да е, а Savile Row, тази небезизвестна малка уличка в центъра на Лондон, където можеш да гледаш разни възрастни господа, въоръжени с хартиен метър, ножица, креда, безопасни игли, шият ли шият, разкрояват, от пробната излизат изискани джентълмени. И така всеки ден, всяка седмица, всеки месец. Надвесени над кроячни маси, те изпипват всеки детайл от ръчно ушитите костюми. После джентълмените ги носят така, както трябва. Носят ги в реални, не в домашни офиси. Колко хубаво, по дяволите. И така от 1963 година.

Ще кажете, готовите сака, какво им е. Сигурно сте прави. Но няма нищо по-добро от това, както гласи клишето, да се чувстваш добре в собствените си дрехи. Това се случва само, когато те са ушити по мярка.

Един от интересните въпроси, с които се сблъскват мъжете е дали да инвестират сериозна сума в костюм, който носи марката на известен дизайнер или да отделят време, за да почакат и да получат костюм, ушит конкретно за тях. Такава тенденция има и при ризите, където положението е същото. Често се случва така, че нормалният размер в магазина винаги изненадва неприятно с някакъв дефект – къси ръкави, прекалено къса риза, която се вади от панталона, какво ли не още.

Шиенето на костюм по поръчка е магия, която усещаш едва, когато облечеш ушитото специално за теб. А то е специално за теб, защото не прилича на нито един друг костюм в света. Няма друга риза като таз, създадена специално за теб. А когато мерките, пробите, изборът на плат приключат – масата се разчиства, мъжете сядат за по едно кафе, изпито на чиста маса. Започват начисто. Започнете и вие начисто 2021 година. Започнете в реален, истински офис. Там е магията, уверявам ви.

Автор: Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио