Понякога ми се струва, че да говорим днес за елегантност е почти немислимо. Или по-скоро дори скучно, защо не и досадно. Повечето хора искат да бъдат цветни и различни, неповтарящи вече правеното. Триумфът на уличната мода, на социалните мрежи, на възможностите да правиш-каквото-си-поискаш, на новите марки, които направиха така, че аналоговата елегантност да изглежда някак остаряла. 

Думата “елегантност” идва от латинското eligere, т.е. да избираш. И вероятно, защото обкръжаващата ни среда е притихнала, непътуваща, спокойна като вода на езеро, елегантността бавно-бавно си пробива отново път, за да се възвърне там, където й е мястото. Не че има нещо лошо във фриволността и откъсването от реалността, но понякога качествените и прости неща са онези, от които имаме необходимост. Елегантността днес е жест, дума, тишина, хубава бяла риза и тъмносин деним, какво повече. Елегантността днес е нова музика, която не звучи като стара, но въпреки това е адекватна на времето, не е изчанчена. 

“Елегантността е нещо в теб,” казва Николо Рубиначи, шивач от Неапол, който има специално отношение към дрехите. “Да си елегантен значи да си на точното място с точния костюм. Означава да бъдеш себе си, да си сигурен в ролята и мисията си.” 

Елегантността, разбира се, е нещо субективно. Досущ като красотата, едва ли може да се определи какво точно е елегантно в моите очи, във вашите очи, във всеки един момент от живота ни – възприятията се променят. Освен това елегантно може да бъде движението на тореадор. Елегантно може да бъде изречението на писател. Елегантна може да бъде песента на любим артист. Елегантна може да бъде сградата на архитект, който обожаваме. 

Но има нещо важно за елегантността, което е добре всеки да знае – елегантността по правило изключва, отнема, намалява. Елегантността винаги ще е към по-малкото, което значи повече. Като в една хубава фотография – не е важно какво включваш, а какво изключваш. Като в един хубав филм – не е важно какво е останало на лентата, а какво не е попаднало там. Добавете към това изяществото на разговора, маниера, бялата риза, архитектурните форми на яката, конкретните копчета, детайлите. Това е елегантност. В някакъв смисъл, ако намесим английския език, елегантност е и отношението към живота, каквото само един джентълмен може да притежава. Интересно е да се припомни, че в средата на 18-и век Франция, че и останалата част от Европа, започва да се облича “по английски” – влиянието на острова е толкова силно, говорим за мъжкото облекло. Обсесията по английското идва донякъде след като тезите на бащата на класическия либерализъм Джон Лок и бащата на научната революция Исак Нютон “нахлуват” в разговорите и доминират мислите на европейската аристокрация. Модерните млади хора в Париж започват да се обличат като британците. Но и обратното е вярно – британците също се стряскат от елегантността на някои французи.

В такива моменти винаги ми изниква историята на контето мосю Алфред д’Орсе. Французинът с парфюмирани ръкавици, всяка по различен начин, за различните часове от деня. Ваната му също е парфюмирана. След това грим по лицето, разбира се. Дрехите му са положени грижливо в куфар от злато, така тежък, че се налага да бъде носен от двама души. Което не е проблем в онези години – годините на Наполеон Бонапарт – когато новият световен ред се пише във Франция; какво би попречило на един елегантен парижанин да наеме двама души да носят куфара му. 

Въпросното конте мосю Алфред д’Орсе се облича превъзходно, има чувство за стил, рисува заразително добре, играе хазарт, стреля, язди, влюбва се неохотно и разлюбва охотно, участва в литературните и обществени скандали на деня, хулен е и почитан едновременно; накратко Алфред д’Орсе е един от онези контета, дето грабят с шепи от живота, ала нищо не се проплъзва между пръстите им. 

 През 1818 година Ида, сестра му, се омъжила за херцога на Гиш, Антоан Алфред Аженор дьо Грамон, наследник на херцога на Грамон. Добър брак. Когато три години по-късно Луи XVIII изпратил херцога на Грамон да го представлява на коронацията на Джордж IV през лятото на 1821 в Лондон, фамилията д’Орсе решила да пътува до Лондон и в цялата трупа се включил граф д’Орсе, тогава на 21 години. Съдбовен трип, четете напред.

Д’Орсе изглеждал превъзходно на 21. И създал сензация в Лондон. Време е за екшън. Лондон се развивал стремглаво през онези години, без да се мери с Париж, но все пак тук нещата започвали да се случват. Точно тогава върхушката е зашеметена от д’Орсе и не минават и седмици преди да започнат да копират стила му и маниерите. Д’Орсе бил безпощаден и проправял пътя си в обществото без никакви задръжки. Ако вярваме на писателя Шатобриан, а защо да не му вярваме, “… нищо не успява в Лондон така, както нахалството”, а д’Орсе е точно такъв – галопира през Хайд Парк, забавлява се с дендита, играе хазарт; репутацията и връзките му скоро го вкарват в модните домове. 

Отклонихме се от темата за елегантността, ала историите от онези години са така затрогващи.

Разбира се, в онези години всичко се е шило по поръчка, ала днес бързата мода бързо-бързо измести това. И все пак – едно нещо остава, вярата, че по-малкото е повече. Защо са ви три ризи от магазин за бърза мода, когато може да имате една, качествена, която ви е просто по мярка. Точно това е елегантността. 

Автор: Константин Вълков