„Точно преди 40 години една кинолента тотално промени света на модата, музиката, киното, любовта. 

Никога преди един мъж не е изглеждал толкова добре, както главният герой в този филм.

Никога един филм не е остарявал така хубаво, както тази кинолента.

Четиридесет години по-късно отдаваме почит на вниманието към детайла, впечатляващо добрите мъжки дрехи и усещането за стил.“ – Деница Соколова

Михаил: Здравей, Косьо. Приятно ми е да се видим. 

Константин: Здравей.

Михаил: Говорихме преди време относно мъжката мода и това кои са нещата, влияещи на мъжете при подбора на дрехите. В предварителен телефонен разговор, ти ми сподели, че тази година е много специална за нещо конкретно, но не ми каза нищо повече, с което, разбира се, възбуди допълнително любопитството ми.

Константин: Да, ние не сме чак такива специалисти. Професионално с теб не сме учили мода. Но като всички други мъже, се оглеждаме и обръщаме внимание на това, което носят другите, модните списания, какво е модерно и какво се носи във филмите, естествено. 

Филмите, дори подсъзнателно, неизменно са оказвали някакво влияние върху нас. Наблюдавали сме актьорите , които сме харесвали – какво обличат, за да отидат на вечеря, за да се срещнат с приятелката си, с приятели да пият по една бира. Това в някакъв смисъл, според мен, се е загнездило в нашето възприятие кое с кое се съчетава, какви комбинации са приемливи и какви – не. 

Михаил: И влияе. Най-важното е, че ни вляе.

Константин: Да, влияе ни. В този смисъл, беше много интересно, когато в началото на тази година, попаднах случайно на доста материали в сериозни медии, за това, че един филм навършва 40 години от издаването му. Да, много филми навършват 40, и 30, и 50, и 100 години. Но всички статии се въртяха около това, че пускайки да гледаш този филм, изглежда сякаш е заснет сега. Не създава онова усещане, че е демоде, че е изтъркан, а напротив – всичко стои така, както трябва да бъде. 

Михаил: Вече доста възбуди любопитството ми.

Константин: Става дума за филма Американско жиголо. 

Представи си преди 40 години е създаден този филм. В него става дума за едно мъжко жиголо, което се играе от Ричард Гиър. Има и крими елемент и така нататък, но всъщност в този двучасов филм акцентът е по-скоро за това какво носи Ричард Гиър, как е облечен. Самият режисьор на филма споделя, че сцените, които са били заснемани един, два, три пъти; не са били с грешка в актьорската игра, а по-скоро са били в случаи, в които ризата не му е стояла добре или е била намачкана.

Михаил: Материалите, до които си достигнал и си прочел съдържат и задколисна такава информация, така ли ?

Константин: Да. Има места във филма, снимани в къщи, които са били обзаведени. Имали са картини по стените. Тези картини умишлено са били сваляни, за да може стената да остане гола, с пастелен тон и така да изпъкне Ричард Гиър … или по-скоро облеклото му. И това е много интересно. Това е първият подобен подход, използван в американското кино. Не случайно, филмът е заснет в Лос Анджелис. Град, който хората познават като не особено забележителен … Затова екипът на филма решава всичко да е италианско – музиката е италианска,  мебелите са италиански и дрехите са италиански.

Михаил: А дали правят някаква открита реклама на определени брандове, или по-скоро заради стилистиката, усещането?

Константин: Ами, не е като съвременните филми, при които дори е леко дразнещо да виждаш постоянно някакви брандове. Но тогава е било единственото разумно решение, според тях, да наложат този стил, в случая чрез Джорджо Армани.

Много е интересно, че година преди филмът да се появи, Джорджо Армани е съществувал – имал е магазини, продавал е и оборотът му в Щатите е 18 хиляди долара. 

Михаил: Т.е. нищо?

Константин: Нищо. Но след като излиза филма, оборотът му стига до 130 милиона долара. 

Михаил: Внушително.

Константин: Внушително, наистина. Ричард Гиър в, да кажем, 99% от филма е облечен в Армани и това толкова вдига оборота, че след това хората се шегуват, че Джорджо Армани му е казал “Ричард, ти до живот, в който и магазин на Армани да влезеш – можеш да си вземеш каквото си избереш. Безплатно. Защото ти направи чудеса.” 

Михаил: А всъщност режисьорът е имал пръст в решението как да се въздейства на аудиторията? 

Константин: Да, режисьорът е т. нар виновник. 

Има много дълги сцени, в които се показва как Ричард Гиър вади ризите си. Примерно, вади 4-5 ризи, които слага на леглото. Слага към тях сако, тества с каква вратовръзка могат да се комбинират .. Неща, които пре 80-те години не са били чак толкова популярни и познати като начин на мъжко обличане в Америка. Една такава небрежна елегантност. Т.е. това не са костюми, много строго ушири, следвайки някакъв канон. Това е по-скоро небрежно-елегантно облекло – ризи, сака .. Които пък му стоят перфектно. 

Михаил: А заравяйки се толкова дълбоко в информацията, обърна ли внимание, дали след този филм има други подобни? Имало ли е последващи такива опити, целящи не толкова продуктово позициониране, колкото налагане на модел на поведение, на мислене, на обличане, на отношение към външния вид? Има ли друг толкова революционен в мъжката мода филм?

Константин: По-скоро не. Факт е, че културологичното му влияние е било изключително силно. Ти най-добре знаеш, че когато се спори има ли влияние или не – се намесват парите. И щом филмът е оказал толкова голямо влияние върху пазара, то значи очевидно има емблематична стойност. 

Михаил: Това е най-добрият измерител всъщност. 

Константин: Абсолютно. Има още нещо интересно. Първоначално за ролята на главния герой е избран Джон Траволта. Та, самият Джорджо Армани изработва ризи и костюми за Джон Траволта, за всички сцени от филма. Т.е. това е едно сериозно количество дрехи. В един момент, обаче, Джон Траволта се отказва от главната роля, но не връща дрехите, направени му от Джорджо Армани. Т.е. Той самият е впечатлен от този стил – безгрижния италиански шик. 

Факт е, че самият небрежно-елегантен стил на обличане при мъжете навлиза в Америка точно чрез този филм – Американско жиголо. И влиянието му е изключително голямо от стилистична гледна точка. 

Михаил: Аз самият съм гледал филма преди много години, но не съм попадал на подобна информация, свързана с такива детайли относно причините и влиянието на филма. След пускането филма по кината, Армани определено е отчел голям ръст на продажби, но дали не е имало някакъв елемент на плагиатство през тези 40 години, откакто вече Американско жиголо е на сцена? Попадал ли си на информация за други режисьори, които да са се опитали да направят нещо подобно? Или просто този филм е застинал в пространството като легенда. Отчели са цялостното влияние и от там насетне брандове и режисьори са се впуснали в друга посока. 

Константин: О, има много филми – от Американски психар до какво ли не, в които дрехите играят една основна роля. Но, без да съм филмов специалист, мисля, че Американско жиголо е първият, в който на моменти дрехите играят по-важна роля от самия герой. Сцените, в които Ричард Гиър обръща внимание на облеклото си, са заснети толкова детайлно, че едва ли има друг режисьор, който да може да си позволи главният му герой, абсолютно ей така, на воля, да се облича, да тества комбинации между ризи, сака и вратовръзки и да обръща внимание на абсолютно всеки детайл в облеклото си.

Михаил: Мисля, че това е един добър завършек на нашия разговор. Много ти благодаря за цялата тази информация и детайлен поглед. 

Константин: И аз благодаря за приятния разговор. И гледайте филма. 40 години все пак.

Михаил: Със сигурност. А след този разговор, вече и погледът ще бъде много по-различен и много по-обогатяващ. Благодаря ти.